”Там ,където Дунав „прегръща „за последен път българската земя и се покланят от вятъра златните жита на Добруджа ,далеч от София (430 км),но недалеч от морето(до Варна 132 км ),се намира Силистра.”

На 18 км западно от Силистра по пътя за Русе е разположен Биосферен резерват „Сребърна”,а на още 1 км от него на самият бряг на река Дунав се намира село Ветрен.

            Да Ви разкажа малко за мен и кое ме подтикна да пиша за Ветрен.В гимназията аз завърших паралелка „География и геология”.Спомням си на екскурзии ,че раницата  ми тежеше не от дрехи ,а от камъни събрани от различни места.По душа аз съм вечният „нещотърсач”,като Пипи.Винаги съм се увличала по историята ,по тайнствените неща в живота.Имам голям късмет ,че съм се родила и живея на тази ,толкова стара земя,където всеки само да пожелае може да е откривател.Тук във всеки двор можеш да откриеш парченце керамика от далечните /1-7 в./или някоя турска лула ,синьо стъкълце от накит от времето на турското робство.Аз самата имам голяма колекция от такива нещица и се гордея с нея.

            Много е жалко ,че ние хората сме се откъснали от земята и вървим стремглаво към пропастта./Препоръчвам Ви да прочетете книгата на Майкъл Толбот”Холографската вселена”.Аз я прочетох и оттогава моята философия за живота се промени напълно./Макар и малко на брой има места ,където хората живеят в хармония ,и това са именно селата.Те са последната надежда за спасение и наша грижа е да ги запазим  и предаваме историята от поколение на поколение.